Отпадъци от опаковки: превенция преди рециклиране

Когато се оценява ефективността на една опаковка, вниманието често се насочва основно към въпроса дали тя може да бъде рециклирана. Рециклирането безспорно е важно, но то е само един от етапите в жизнения цикъл на опаковката.

Преди него стои един по-съществен въпрос:

Какво количество опаковъчен материал действително е необходимо да бъде произведено, транспортирано и впоследствие управлявано като отпадък?

Това е основата на предотвратяването на отпадъците — използване на възможно най-малко количество материал, без да се прави компромис с безопасността, хигиената, качеството и защитата на опакования продукт.

Предотвратяването на отпадъците предхожда рециклирането

В европейската йерархия на отпадъците предотвратяването стои пред повторната употреба, рециклирането, другите форми на оползотворяване и обезвреждането.

Логиката е ясна: отпадъкът, който не е създаден, не трябва впоследствие да бъде събиран, транспортиран, сортиран, преработван или обезвреждан.

При опаковките предотвратяването не означава безразборно намаляване на материала. Опаковката трябва да продължи да изпълнява всички свои основни функции:

да защитава продукта;
да осигурява необходимите бариерни свойства;
да издържа на транспортиране и съхранение;
да е съвместима с производствения процес;
да позволява безопасна и удобна употреба.

Следователно целта не е най-леката опаковка на всяка цена, а минималната достатъчна опаковъчна система, която надеждно изпълнява предназначението си.

Как гъвкавите опаковки намаляват използването на материали

Гъвкавите опаковки имат важен принос за предотвратяването на отпадъци, тъй като обикновено използват сравнително малко количество материал спрямо количеството продукт, което съдържат.

Проучване на Института за енергийни и екологични изследвания IFEU разглежда опаковките за бързооборотни потребителски стоки в Европа, с изключение на напитките.

В него е моделиран теоретичен сценарий, при който първичните опаковки се заменят с гъвкави навсякъде, където това е технически възможно. Според модела годишното количество отпадъци от първични опаковки би могло да бъде намалено с приблизително 21 милиона тона.

Това съответства на около 70% потенциално намаление на годишните отпадъци от първични опаковки за обхванатите в проучването стоки.

Резултатът показва колко значими могат да бъдат дори малките разлики в теглото на отделната опаковка, когато се умножат по милиони продукти в европейските вериги на доставка.

Тези данни не означават, че всяка твърда опаковка може или трябва да бъде заменена. Различните продукти имат различни технически, търговски и регулаторни изисквания. Проучването по-скоро илюстрира мащаба на потенциала за предотвратяване на отпадъци, когато опаковките се сравняват според количеството материал, необходимо за изпълнението на една и съща функция.

Ресурсната ефективност не се измерва само с процента на рециклиране

Опаковка с висок процент на рециклиране не е автоматично най-ресурсно ефективното решение.

Процентът на рециклиране показва какъв дял от материала се рециклира след употреба. Той обаче не показва самостоятелно:

колко материал е необходим за производството на опаковката;
какво количество енергия се използва през жизнения ѝ цикъл;
колко първични суровини са вложени;
какво количество вторична и третична опаковка е необходимо;
колко остатъчен отпадък трябва да бъде подложен на крайно третиране.

Два опаковъчни формата могат да осигуряват равностойна защита на продукта, но да изискват съществено различни количества материал.

По-тежка опаковка може да има по-високо равнище на рециклиране, но въпреки това да изисква повече суровини и енергия. По-лекото решение може да генерира по-малко отпадъци като цяло, дори когато инфраструктурата за неговото рециклиране все още не е достатъчно развита.

Затова пригодността за рециклиране трябва да се оценява заедно с:

предотвратяването на отпадъците;
количеството използвани материали;
защитата на продукта;
енергийното потребление;
ефективността на цялата опаковъчна система.

Защо трябва да се направи оценка на цялата опаковъчна система

Второ проучване на IFEU предлага оценка на ресурсната ефективност чрез три основни показателя:

кумулативно енергийно потребление;
кумулативно потребление на суровини;
количество отпадъци, подлежащи на обезвреждане или друго крайно третиране.

Методът е приложен при сравнение на опаковъчни системи за 460 ml пастьоризиран сос за паста с дълъг срок на годност. Анализирани са ламиниран гъвкав плик, стоманена консервна кутия, стъклен буркан и пластмасова опаковка.

Сравнението включва не само първичната опаковка, но и необходимите вторични и третични опаковки. Гъвкавият плик е оценен при консервативното допускане, че не се рециклира.

Въпреки това той показва по-добри резултати и по трите показателя.

Спрямо стоманената консервна кутия гъвкавият плик използва приблизително:

84% от енергията;
55% от материалите;
59% от отпадъците, подлежащи на крайно третиране.

Спрямо стъкления буркан:

66% от енергията;
42% от материалите;
13% от отпадъците.

Спрямо пластмасовата опаковка:

65% от енергията;
85% от материалите;
38% от отпадъците.

Тези резултати не доказват, че един опаковъчен формат е най-подходящ за всички приложения. Те показват, че опаковките трябва да се сравняват при равностойна функционалност и на ниво цялостна система, а не само според материала или заявената им пригодност за рециклиране.

Защитата на продукта остава водещият критерий

Намаляването на теглото на опаковката има смисъл само когато продуктът продължава да бъде надеждно защитен.

При храните недостатъчните бариерни свойства, слабите заваръчни шевове, пробивите или нарушената цялост на опаковката могат да доведат до:

разваляне или замърсяване;
изтичане на продукта;
намаляване на срока на годност;
загуби по време на транспортиране и съхранение.

В подобни случаи загубата на продукта може да обезсмисли ползата от намаленото количество опаковъчен материал.

Добре проектираната гъвкава опаковка може да съчетава няколко функции при сравнително ниско тегло:

бариера срещу кислород, влага, светлина и загуба на аромати;
надеждно термозапечатване;
механична устойчивост;
защита и задържане на продукта;
съвместимост с технологичните процеси;
контрол на порциите;
предоставяне на необходимата информация на потребителя.

Всяко намаляване на материала обаче трябва да бъде потвърдено чрез подходящи технически изпитвания и оценка на реалните условия на производство, дистрибуция, съхранение и употреба.

Предотвратяването и рециклирането не си противоречат

Предотвратяването на отпадъците не е аргумент срещу рециклирането.

Гъвкавите опаковки трябва да продължат да се усъвършенстват чрез:

дизайн за рециклиране;
по-ефективно събиране;
надеждно сортиране;
развитие на технологиите за рециклиране;
създаване на устойчиви пазари за рециклирани материали.

Когато е технически възможно, опаковъчните структури трябва да бъдат по-лесни за идентифициране, сортиране и рециклиране, без това да компрометира защитата на продукта.

Същевременно замяната на ефективно и леко решение единствено защото друг формат изглежда по-лесен за рециклиране, може да увеличи общото количество материал в опаковъчната система.

По-добрият подход съчетава предотвратяването и кръговостта:

да не се използва повече материал от необходимото;
да се запази надеждната защита на продукта;
да се избягват ненужните опаковъчни елементи;
да се проектира с оглед на събирането и рециклирането;
да се оценява въздействието през целия жизнен цикъл.

Как компаниите да оценяват своите опаковки

Решенията относно опаковките не трябва да се свеждат само до въпроса:

„Може ли тази опаковка да бъде рециклирана?“

Необходимо е да бъдат разгледани и следните въпроси:

Осигурява ли опаковката необходимата защита на продукта?
Ограничени ли са теглото и обемът ѝ до технически необходимото?
Какво количество първична, вторична и третична опаковка се използва?
Колко ефективно се използват суровините и енергията?
Какво количество отпадъци се генерира след употреба?
Може ли опаковката реално да бъде събрана, сортирана и рециклирана?
Създава ли промяната на опаковъчния формат нежелани последствия в друга част от веригата на доставка?

Тази по-широка оценка позволява решенията да се основават на измерими показатели, а не само на предварителни представи за отделни материали.

От управление към предотвратяване на отпадъците

Основното предимство на гъвкавите опаковки не е единствено тяхното ниско тегло. То е способността им да изпълняват множество функции с относително малко количество материал.

Данните от проучванията на IFEU показват, че тази характеристика може да създаде значителни възможности за предотвратяване на отпадъци и подобряване на ресурсната ефективност. Те показват също защо процентът на рециклиране сам по себе си не е достатъчен за цялостна оценка на опаковката.

Отговорните опаковъчни решения изискват едновременно предотвратяване, ресурсна ефективност и кръговост.

Системите за събиране и рециклиране трябва да продължат да се развиват, но първият въпрос при проектирането на всяка опаковка трябва да остане: